Like a Boss Lady

2017-03-08

Може да не разпознаваш днешния празник като свой. Може да го смяташ за деня на мама или изобщо да си забравила каква дата е днес. Ти си необвързана или семейна, мечтаеща, усмихната и плачеща, емоционална, но и устойчива, слаба и същевременно с това затаила в себе си неземна сила. Няма значение. Защото си жена и този факт сам по себе си е прекрасен.

В духа на празника искам да споделя с вас възторга си от една дама, въплътила в себе си женственост, смелост и висок професионализъм. Много искам да я опиша като млада, красива, интелигентна и успяла, но няма да е достатъчно. Представям ви Юми Реджеб - най-младият главен редактор и собственик на печатно издание в България. Стартира кариерата си едва на 19 години във вестник 24 часа, а от 2 години успешно издава PregnancyDiary - едно от най-популярните в България списания за майки и бременни жени. Към настоящия момент- на 23 години, се връща към мястото, където получава първия си журналистически опит, само че този път като главен редактор на новия сайт на Медийна Група България и в. “24 часа”, реализиран по нейна идея - www.mama24.bg

Това интервю е поздрав за всички вас- момичета, жени, съпруги, майки, баби, дъщери, сестри. Бъдете дръзки в желанията си и неудържими по пътя към мечтите! Усмихвайте се въпреки сълзите и обичайте въпреки трудностите!

А ти, очарователна Юми, празнувай живота! От мое име и от името на AvaView благодаря за това интервю-вдъхновение!

 

Ava: Определяш “PregnancyDiary” като лайфстайл списание, в което звездите са непопулярни бременни жени и майки. Подборът на лица за кориците, доколкото знам, става след като жените сами заявят желание да бъдат на корица. Има ли случай, в който си искала да покажеш на хората точно определена вдъхновяваща жена, която обаче не желае да се снима?

 

Юми: Tака е. “PregnancyDiary” е списание за нормалните и непопулярни бременни жени и майки. Издание, в което те са на фокус и са специалните лица на всеки брой. Щастлива съм, че във времето не обърнах гръб на тази си първоначална концепция. Виждам, че това е правилният път.

 

Да, имало е жени, които не искат да се снимат, но изпращат вдъхновяващи истории и ги включваме по един или друг начин в изданието. В същото време са съгласни да снимаме детенцето им. Което от друга страна е още по-очарователно.

 

Ava: Името на списанието е патентовано и за телевизионно предаване. Стигна ли до етап обмисляне на тази идея или си оставяш поле за работа за в бъдеще?

 

Юми: Марката “PregnancyDiary”  е патентована за всякакъв вид предавания в повече от 10 държави по света. По-скоро го направих като опция, тъй като в живота никога нищо не се знае. Не защото имам влечение към кариера в телевизията - дори напротив.

 

За сметка на това обаче от известно време обмислям да издам “PregnancyDiary”  - КНИГАТА, която ще представлява модерна енциклопедия за съвременната бременна и майка. В нея мислим да съберем всичко най-добро от броевете ни в разгърнат вариант, както и да добавим интервюта по ключови теми с топ специалисти. Книгата няма да е само стандартен и строго специализиран справочник, а и четиво, включващо в себе си развлекателни секции за всяка дама.

 

 

Ava: В едно интервю преди време споделяш, че мечтаеш за магистратура по детска психология. Осъществи ли това свое намерение? Кое те кара да тръгнеш в тази посока, толкова различна от журналистиката?

 

Юми: Всъщност не е никак различна, защото списание “PregnancyDiary” е помощник в грижите за най-малките. Обичам децата, затова съм си избрала тази работа. А детската психология е естественото й продължение. Това образование ще ми помогне да бъда компетентна по доста от темите, които засягаме в изданието, както и да съм в помощ на много дечица. Мисля, че са нужни повече такива специалисти предвид времената, в които живеем.

Ще мога да ти кажа в края на лятото дали намерението ми се е осъществило, защото тогава ми предстои изпит за прием в магистърска програма. Ако това е нещото, което трябва да ми се случи, вярвам, че ще стане с лекота.

 

Ava: Ти имаш сестра, с която имате голяма разлика във възрастта. Именно на нея искаш да посветиш книгата си, която описваш като приложна психология с автобиографични елементи. На какъв етап е този проект?

 

Юми: Писането на книгата е почти към своя финал. В последните месеци обаче съм толкова ангажирана и покрай новата ми работа като главен редактор на www.mama24.bg , че все не успявам да стигна до нея. Писането на книга не трябва да става отгоре отгоре или да се претупва, колкото да се завърши и пусне на всяка цена. Затова съм си дала време да я финализирам на спокойствие, когато й дойде времето. За съжаление при книгите не е като при писането на статии - да се настроиш на работен режим и да излееш от ума си механично 80 реда.

При писането на книга думите трябва да ти дойдат отвътре, както се казва. Да не ги търсиш ти, а те да те намерят. Да ги почувстваш, както и да си спокоен, за да можеш да ги предадеш по начина, по който искаш да звучат. Читателят винаги усеща кога думите в една книга произлизат директно от душата върху хартията. И оценява това.

 

Ava: Наред с амбицията, упоритостта и денонощния труд, неведнъж си казвала, че подкрепата, която получаваш от твоята майка, ти помага да вървиш напред. Може ли да се каже, че тя е твоя вдъхновителка? Кое смяташ, че си наследила от нея и на кои нейни качества се възхищаваш?

 

Юми:  Разбира се. Ние сме колкото еднакви, толкова и различни. Може би от нея съм наследила качества като борбеност, трудолюбие и много важни морални ценности. В същото време има доста неща, които ни различават. Тя е по-решителна от мен, по-организирана, по-силна духом. Аз съм по-емоционална и чувствителна, докато тя е доста сдържана и никога не съм я виждала да драматизира дадена ситуация и случка. Под секрет - това никога не може да се случи при мен. (смее се)

Общо взето все неща, които ми се иска да притежавам в характера си. Но има време. Отдавам тези разлики и в липсата не житейски опит предвид годините. Възхищавам й се за много неща. Няма да изброя професионалните постижения, а по-скоро тези в личен план, защото те те правят истински успял човек. Възхищавам й се за начина, по който се грижи за нашето семейсто, за възпитанието, което е дала на мен и на сестричката ми, както и за това, че винаги е била наш гръб, независимо какво й е коствало. Пожелавам на всяко дете по света по една такава майка.

 

Ava: И един въпрос, който към настоящия момент може и да ти се струва ирелевантен, но със сигурност читателките на “PregnancyDiary” често си задават - как си представяш себе си като майка?

 

Юми: В най-смелите ми мечти би ми се искало някой ден в периода на бременността и майчинството да прекратя всякакъв вид работа и да се отдам на почивка. Ако трябва да съм реалист, съм убедена отсега, че няма да ми се случи точно по този начин. По-важно е обаче защо го казвам.

Покрай работата по списанието съм се срещала с много майки и бременни дами. Сред тях еимало такива, които са подложени на интензивна работа и стрес през цялата бременност, както и други - отдали се на почивка, спокойствие, позитивни емоции и напълно отделени дори от мобилния си телефон. Съответно след това виждам разликата в бебчетата им - едните са по-неспокойни, а вторите - тъкмо обратното. Виждала съм многократно колко голямо влияние има върху детето това как си се чувствала през бременността, а и след това - дали си била натоварена психически, емоционално, дори физически и т.н. Ето защо най-много от всичко се надявам работохолизмът ми и интензивното ми всекидневие да не бъде предпоставка за неспокойствие у децата ми един ден, когато ги имам. За съжаление обаче това да си почиваш и да си спокоен през бременността и майчинството понякога не е право на личен избор.

Като каква майка си се представям? Виждам се като родител на 3 деца - близначки и отделно едно момченце. Мисля, че ще съм обсебващата майка, която ги гони с поредната порция вкусна домашно приготвена храна, а всяко от тях ще тича в различна посока и ще си организираме надбягване с препятствия у дома. Все пак жените от зодия рак сме прочути с маниакалната си грижовност. (смее се)

Сега само остава да видим дали ще се сбъдне.

 

Ava:  Какво е твоето пожелание към жените без оглед на тяхната възраст, социална роля, професия и интереси?

 

Юми:  Преди всичко им желая да обичат и уважават себе си. Да не правят компромиси със собствените си възгледи и чувства. Правилните хора ще ги обичат точно такива, каквито са.

На второ място им желая да бъдат естествени и непринудени, защото в днешно време натуралните красота и поведение са дефицитни качества. Не бъдете една от многото, а една от малкото.