Tour: 472

2015-09-13

Германия е подредена страна. И това е общоизвестен факт. Мен обаче така и не можа да ме докосне. Вероятно очите ми са слепи за красотите, които впечатляват останалите туристи. Да, всяко нещо си има място и си стои на него. И какво? Така трябва да бъде. Добър пример. Толкова.

След безбройните ми пътувания до тази страна така и не можах да открия онова очарование, което да ме кара да се връщам отново и отново. Въпреки това го правех.

Обстоятелствата ме пращаха там, не сърцето. Но напук на нихилизма, който в последно време е обзел мнозинството, има едно запазено място в съзнанието ми за хубавите неща в света. И дори когато пътувам до Германия по задължение, опитвам да утоля жаждата за красивото, която сетивата ми винаги ще изпитват.

    Последните пътувания бяха изключително зареждащи, а емоциите разнопосочни и наситени. Впечатленията ми въпреки това не се поддадоха на манипулации, а напротив – тласнаха ме към размисъл и съпоставки, вследствие на което открих някои отговори за собствена консумация. Но за какво може да разсъждава човек, когато посещава дестинации от пощенските картички като замъка Нойшванщайн например?


Една възможна гледна точка очаквайте в новия брой на AvaView Magazine, този септември.